Най-после настъпи така дългоочаквания уикенд, първия на Юли.  Оказа се, че най-накрая се събрахме толкова народ, колкото за едно бунгало. Има-няма 5 човека. Малко, ама ентусиасти! Е да етусиасти, ама малко.  Важното е, че след похода дори и контузени никой не съжаляваше че доде, дори  напротив  всички бяха много удолетворени от красотите на Пирин, който за разлика от друг път беше доста „гостоприемен”. Времето беше повече от хубаво, нито какпка дъжд, силен вятър или обичайна планинска мъгла. Отправихме се за хижа "Дамяница" от разклона на асфалтовия път Банско-хижа "Вихрен". Едва повървяхме час и малко и усетихме, че без  "ранъ няма да има борбъ".  Благодарихме на Бог за възможността да се съберем благополучно и за хранителните припаси, с които се бяхме заредили добре.

След още час и половина, започнаха макар и постепено да се показват двата Газейски върха. Изглеждаха много внушително, забили върховете си в небето.

Ентусиазмът ни видимо се покачи, след като пред нас започнаха да се открояват такива гледки. Бързо стигнахме и до хижата. Решихме обаче да не си губими много времето, а да си направим малка разходка до Василашкия циркус. избрахме пряката, но и по-стръмна пътека. Скоро зад гърбовете ни се показа ясно рида "Стражите".

След кратка почивка и пресичане на местността "Жабарника", се довлякохме до василашките езера. Общо са 2 на брой, представям ви снимка на долното с едноименния връх Василашки чукар.

Вечерта мина спокойно бих казал доста спокойно, при положение че се бях завил с 4 одеала. Сутринта обаче започна доста обещаващо, бяхме събудени от gsm-ма на Трифон с руския химн "Ставай , ставай страна агромная..." Е как да не станеш и да се махнеш от това студено и меко казано мизерно бунгало.

Много се зарадвах, че Бог беше с нас и утрото си беше повече от прекрасно. Кристално чисто и ясно време. Потеглихме повече от ентусиазирани, готови бяхме и за клетвата. С чувство на дълг се заклехме във вечна вярност към БКП (Българска Конграшанска Партия) :)

Е винаги след ритуали следва обилно похапване, в случая наш chef беше Румен, който се представи със супа "ала румене". Човека си беше запазил сурови 2 яйца и си ги беше мъкнал специално за застройка. Колкото до печката :), това беше наскоро купен от мен портативен (туристически) газов котлон, който си изпълни достойно мисията и с още няколко чая и кафета. Иначе хапнахме и пийнахме студена водица на ето това прекрасно езеро (най-голямото от Превалските езера).

 Чакаше ни обаче Мозговишката порта, която се оказа за Трифон и Вяра най-голямото изпитание за целия поход.

А от нея гледката в първия момент е повече от величествена...

Върховете от ляво надясно. Най-високия Каменица, Каменишка Кукла, Яловарника, Забът, Куклите. Вървейки по пътеката, която виждате на снимката се откри нова панорама.


Пак от лява надясно върховете: Момин двор, Кралев двор, Малка Каменица, Каменица и Каменишка кукла. Вижда се и част от тевното езеро. На единия му бряг е построен и едноимения заслон в който преспахме. Е да някои поспаха малко, другите почти не. Който е бил там знае за какво става на въпрос. :) На заслона имаше и двойка холандци, които бяха  достойно  почетени от домакините българи, които им изпяха част от вечните народни шлагери: Градил Илия килия, Пирине, Пирине и т.н. както казват банскалии "...ке да не пееш бе, гледай каква е планина..."


Като цяло след тежкия почивен ден, не ни остана нищо друго освен да седнем на масата и ние лекичко да попригласяме на песните. В случая попригласяхме със Загорка.


Е аз и Светльо имахме и още един повод бяхме покорили същия ден и два върха Малка Каменица и самата Каменица 2822 метра.


На следващата сутрин станахме без проблеми казвам станахме, а не че се събудихме , някои от нас така и не спаха цяла нощ. Аз като "по-хитър" бях до стената и можах да подремна малко, като се залепих плътно за нея. Спалното помещения на заслон "Тевно езеро" представлява две редици нарове, които са номерирани и на които се пада на човек по около 50-60см. обръщаш се поп команда. Чакаше ни още доста път докато се доберем до хижа "Безбог" и оттам с лифта до хижа "Гоце Делчев". Под "път" в планината подразбирайте ходене между камъняци.


Лека полека обаче стигнахме най-голямото езеро и най-дълбокото езеро на Пирин планина - "Попово езеро".


А след като го подминахме се откри отново величествена гледка , този път на преден план изпъкваше връх Дженгал, а в далечината се вижда отново красивата Каменица.


Е не минахме и без контузии, за нещастие Вяра си контузи единия крак, но прояви голям кураж и макар с почивки всички стигнахме до хижа "Безбог". А ето ни и нас героите на този разказ  отляво на дясно: моя милост, Светльо, седналия е Румен, Вяра и Трифон.


Надявам се че ви е било приятно да попътувате заедно с нас, макар и интерактивно. Благословен ден!
Ако искате да видите същите снимки, но в по голям размер може да посетите ето тази страница:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=153597

Много хубави снимки и коментари! Все едно съм била с вас! Следващият път се обадете, преди да ходите, да дойдем и ние! Благословена седмица, година и т.н.!

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/10/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-pirin-quot.407778